понеделник 19 октомври 2020 година 17:34 часа
Generic selectors
Само точни съвпадения
Търсене в заглавия
Търсене в съдържание
Търсене в публикации
Търсене в страници

Н А Р Е Д Б А №8

за определяне размера на местните данъци на територията на община Поморие

Глава първа

Общи положения

Чл.1. С тази наредба се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на община Поморие.

Чл.2. В общинските бюджети постъпват следните местни данъци:

1.Данък върху недвижимите имоти;

2.Данък върху наследствата;

3.Данък върху даренията;

4.Данък при възмездно придобиване на имущества;

5.Данък върху превозните средства;

6.Патентен данък.

7./нова с Решение № 926/28.01.2011г./ Туристически данък.

8./нова с Решение № 278/26.07.2016г. Данък върху таксиметров превоз на пътници.

  1. /нова с Решение № 926/28.01.2011г./ Други местни данъци, определени със закон.

Чл.3. (1) Размерите на местните данъци по чл.2 се определят с тази наредба при условията, по реда и в границите, определени в Закона за местните данъци и такси;

(2) Когато до края на предходната година общинския съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година;

(3) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

Чл.4. Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.

Чл.5. (1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

(2) /изм. с Решение № 926/28.01.2011г./  Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) /изм. с Решение № 926/28.01.2011г./  В производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органите по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. „Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.

(4) /нова с Решение № 926/28.01.2011г./  Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната агенция за приходите.

(5) /нова с Решение № 926/28.01.2011г./ Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е общинският съвет.

Чл.6. Общинският съвет определя условията и реда за информиране и обсъждане с гражданите и бизнеса на предложения за определяне размерите на местните данъци.

 

Глава втора

Местни данъци

Раздел І

Данък върху недвижимите имоти

    Чл.7. (1) /изм. с Решение №104/12.03.2020г./ С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на териториятаи след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен.

(4) /нова с Решение № 841/21.12.2013г./ Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

Чл.8. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) /изм. с Решение № 926/28.01.2011г./ Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.

(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) /изм. с решение № 442/31.01.2017г./ При концесия данъчно задължен е концесионерът. При концесия за добив данъчно задължено лице е собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно право на ползване върху поземления имот или съответната част от него.

(5) /нова с Решение № 926/28.01.2011г./ За имот – държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.

Чл.9. /изм. с Решение № 977/28.12.2018г./ Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

Чл. 9а (1) /изм. с Решение № 977/28.12.2018г./ За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 от закона за местните данъци и такси за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

(2) /изм. с Решение №104/12.03.2020г. /  Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл. 4, ал. 1 от възложителя на строежа в двумесечен срок след завършването на сградата в груб строеж по образец, определен от министъра на финансите.

(3) /нова с Решение № 977/28.12.2018г./ Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава.

(4) /изм. с Решение № 977/28.12.2018г./ За новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

(5) /изм. с Решение № 977/28.12.2018г./ При преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго         обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.

(6) /изм. с Решение № 977/28.12.2018г./ При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32 от закона за местните данъци и такси. В случай че не е подадена данъчна декларация по ал. 1 от наследниците или заветниците, след изтичането на срока по чл. 32 служителят по чл. 4, ал. 1 образува партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.

(7) /изм. с Решение №104/12.03.2020г./ Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели. Подадените данни по ал. 2 от един възложител ползват останалите възложители.

(8) /нова с Решение № 977/28.12.2018г./ Не се изисква подаване на данъчна декларация, когато промяната в обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка са удостоверени от общината в случаите на търпимост на строежите, в изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради или в качеството й на възложител по Закона за устройство на територията. Служител от общинската администрация отразява служебно настъпилите промени в техническите характеристики на имота.

Чл.10. (1) Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща:

1.в брой в касите на общината и по населени места;

2.по банков път – по банковата сметка на общината;

3.с пощенски запис.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл.11. (1) /изм. с Решение №267/03.09.2020г./ Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.

(2) /изм. с Решение №267/03.09.2020г./ На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

Чл.12. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл.13. От заплащане на данък се освобождават лицата за имотите, определени в чл.24 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.14. Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът.

Чл.15. (1) /изм. с Решение №1133/09.05.2019г./Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 3.0 /три  цяло/ на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

(2) /отм. с Решение №1133/09.05.2019г./

(3) /отм. с Решение №1133/09.05.2019г./

Чл.16. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по норми съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл.17. (1) изм с Решение № 698/29.01.2010г., в сила от 01.01.2011г./ Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти на предприятията – данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, а за жилищните имоти – данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(3) Данъчната оценка на имотите по чл.11, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, върху които са построени сгради на лица, различни от собственика на поземления имот, се определя съгласно нормите по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(4) /изм. с Решение №104/12.03.2020г./  При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. Данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация и при наличие на счетоводни данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство. Определянето на данъчната оценка се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл.18. (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 от Закона за местните данъци и такси към 1 януари на годината, за която се дължи.

(2) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинския съвет на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

(3) (нова с Решение № 698/29.01.2010г.) Алинея 2, изречение първо не се прилага за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията или върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване.

Чл.19. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

(3) /нова с Решение № 977/28.12.2018г./ В случай че е установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията по ал. 1 и 2 не се прилагат и данъкът, определен по чл. 22, се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища.

Чл.20. /отм. с Решение №104/12.03.2020г./

Чл.21. При промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, лицата по чл.19 предявяват правото си за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.

 Раздел ІІ

Данък върху наследствата

Чл.22. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл.23. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл.24. (1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

(2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Чл.25. (1) /изм. с Решение№104/12.03.2020г./   При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл.24 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация по чл.32 от Закона за местните данъци и такси в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

(2) /нова. с Решение № 21/22.12.2015г./ Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.

Чл.26. Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се оценява съгласно чл.33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.27. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството .

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл.33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.28. Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:

  1. за братя и сестри и техните деца – 0.7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;
  2. за лица, извън посочените в т. 1 – 5 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

    Чл.29. Освобождават се от данък върху наследство имущества определени в чл.38 и чл.39 от Закона за местните данъци и такси.

    Чл.30. /изм. с Решение № 977/28.12.2018г./(1)  Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) /отм. с Решение №104/12.03.2020г./

    Чл.31.Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

 

Раздел ІІІ

Данък при придобиване на имущества по  дарение и по възмезден начин

    Чл.32. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) (Нова, с Решение № 698/29.01.2010г. в  сила от 01.01.2010 г./ Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.

(4) /изм. с Решение №104/12.03.2020г./ Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната.

(5) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(6) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Чл.33. Данъкът се заплаща от лицата по чл.45 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.34. /изм , с Решение № 698/29.01.2010г../ Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

Чл.35. (1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл.44, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

а) 0.7 на сто – при дарение между братя и сестри и техните деца;

б) 5 на сто – при дарение между лица извън посочените в буква „а“.

(2) /изм.с Решение № 24/22.12.2011г./ При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 3.0 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл.36. Освобождават се от данък придобитите имущества по чл.48 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.37. (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи – по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

(2) /Нова, с Решение № 698/29.01.2010г./ Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл. 32, ал. 3 – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

(3) /нова с Решение №104/12.03.2020г./ При безвъзмездно придобиване на имущество, с изключение на случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и  заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.

(4) /нова с Решение №104/12.03.2020г./ Декларация по ал. 3 не се подава в случаите по чл. 44, ал. 5 и 6 и чл. 48, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9 от Закона за местните данъци и такси, както и за получени и предоставени дарения от юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.

Раздел ІV

Данък върху превозните средства

  Чл.38. С данък върху превозните средства се облагат:

1.превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;

  1. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;
  2. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Чл.39. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

    Чл.40. (1) /изм. с Решение № 21/22.12.2015г./ Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато:

1.пътното превозно средство е придобито по наследство;

2.пътното превозно средство е собственост на повече от едно лице;

3.собственикът/собствениците на пътното превозно средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната;

4.са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък;

5./нова с Решение №104/12.03.2020г./ са налице основания за ползване на данъчни облекчения по чл. 59, ал. 4.

(3) /изм. с Решение №104/12.03.2020г./  Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по ал. 1, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32 от Закона за местните данъци и такси, като в случай че същата не е подадена в посочения срок, служител на общинската администрация образува служебно партида за превозното средство въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.

(4) Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство.

(5)Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици.

 Чл.41. (1) /изм. с Решение № 977/28.12.2018г./ За леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т годишният данък се състои от два компонента – имуществен и екологичен, и се определя по следната формула:

ГДПС=ИмКхЕК,където:

ГДПС е годишният размер на данъка върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т;

ИмК е имуществен компонент, който се определя по реда на т. 1;

ЕК е екологичен компонент, който се определя по реда на т. 2

  1. имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила, по следната формула:

ИмК = СkW х Кгп, където:

СkW е частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, която се определя в следните размери:

а)   до 55 kW включително –  0.60 лв. за 1 kW;

б) над 55 kW до 74 kW включително – 0.80 лв. за 1 kW;

в) над 74 kW до 110 kW включително – 1.60 лв. за 1 kW;

г) над 110 kW до 150 kW включително – 1.80 лв. за 1 kW;

д) над 150 kW до 245 kW включително – 2.40 лв. за 1 kW;

е) над 245 kW – 3.15 лв. за 1 kW;

В зависимост от годината на производство данъкът се умножава с коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила / Кгп/, определен с чл.55, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.

2.Екологичният компонент се определя в зависимост от екологичната категория на автомобила при следните коефициенти:

а) без екологична категория, с екологични категории „Евро 1” и „Евро 2” – 1.2;

б) „Евро 3” – 1.1;

в) „Евро 4) – 0.9;

г) „Евро 5” – 0.7;

д) „Евро 6” и „ЕЕV” – 0.5.

(2) /нова с Решение № 977/28.12.2018г./ Когато в регистъра по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство се приема, че превозното средство е без екологична категория.

(3) ) /изм.с Решение № 977/28.12.2018г./ Данъкът за ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т е в следните размери:

  1. товарно ремарке – 7 лв.
  2. къмпинг ремарке – 15 лв.

(4) /изм.с Решение № 977/28.12.2018г./ Данъкът за мотопеди е в размер 12 лв., а за мотоциклети, както следва:

  1. до 125 куб. см включително – 17 лв.
  2. над 125 до 250 куб. см включително – 35 лв.
  3. над 250 до 350 куб. см включително – 50 лв.
  4. над 350 до 490 куб. см включително – 70 лв.
  5. над 490 до 750 куб. см включително – 120 лв.
  6. над 750 куб. см – 150 лв.

(5) /изм.с Решение № 977/28.12.2018г./ Данъкът за триколка на база общото тегло е както следва:

  1. до 400 кг включително – 4.80лв.
  2. над 400 кг – 7.20 лв.

(6) /изм.с Решение № 977/28.12.2018г./ Данъкът за автобуси се определя в зависимост от броя на местата за сядане:

  1. до 22 места, вкл. мястото на водача – 70 лв.
  2. над 22 места, вкл. мястото на водача – 150 лв.

(7) /изм.с Решение № 977/28.12.2018г./ Данъкът за товарен автомобил с технически допустима максимална маса над 3,5т, но не повече от 12т., е в размер 15лв. за всеки започнати 750кг товароносимост.

(8) /изм.с Решение № 977/28.12.2018г./  Данъкът за седлови влекач и влекач за ремарке се определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:

 

Брой оси на седловия влекач/влекача за ремарке Допустима максимална маса на състава от превозни средства, посочена в свидетелството за регистрация на влекача (в тона): Данък (в лева)
равна или повече от по-малка от задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното други системи за окачване на задвижващата ос/оси

А) с две оси

18 12

 

40
 

 

18

 

20

 

40

 

85

 

 

 

20

 

22

 

85

 

195

 

 

 

22

 

25

 

250

 

450

 

 

 

25

 

26

 

450

 

790

 

 

 

26

 

28

 

450

 

790

 

 

 

28

 

29

 

430

 

520

 

 

 

29

 

31

 

520

 

806

 

 

 

31 33 860

 

1200

 

 

 

33 38 1200

 

1800

 

 

 

38 1300

 

1800

 

Б) с три и повече оси 36 38 840

 

1170

 

38 40 1170

 

1600

 

40 1600

 

2390

 

 

(9) /изм. с Решение №267/03.09.2020г./ Данъкът за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите, е в размер от 125 лв.

(10) /изм. с Решение №267/03.09.2020г./  Данъкът за автокранове с товароподемност над 40 тона,  е в размер 200 лв.

(11) /изм.с Решение № 977/28.12.2018г./ Данъкът за трактори е в размери, както следва:

  1. от 11 kW до 18 kW включително –7лв.
  2. над 18 kW до 37 kW включително – 10лв.
  3. над 37 kW – 15 лв.

(12) /изм.с Решение № 977/28.12.2018г./  Данъкът за други самоходни машини е в размер 35 лв.

(13) /изм.с Решение № 977/28.12.2018г./  Данъкът за шейни и превозни средства от категория  L7 по Закона за движението по пътищата е в размер 60 лв.

(14) /изм.с Решение № 977/28.12.2018г./  Данъкът за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 т. се определя в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването, както следва:

 

Брой оси на моторното превозно средство Допустима максимална маса Данък (в лв.)
равна или повече от по-малка от задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното други системи за окачване на задвижващата ос/оси
А) с две оси 12 13 40

 

80

 

13 14 80

 

220

 

14 15 220

 

300

 

 

 

15 300

 

700

 

Б) с три оси 15 17 82

 

142

 

17 19 142

 

285

 

19 21 285

 

370

 

21 23 370

 

580

 

23 580

 

900

 

В) с четири оси 23 25 380

 

400

 

25 27 400

 

600

 

27 29 600

 

950

 

29 950

 

1400

 

 

Чл.42. /изм.с Решение № 24/22.12.2011г./ Данъкът за плавателните средства е в размер,  както следва:

  1. за корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите – в размер 1.20 лв. за всеки започнат бруто тон;
  2. за корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища – в размер 1.50 лв за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и в размер0.12 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;
  3. за един джет – в размер 150 лв.
  4. за ветроходни и моторни яхти – в размер 30 лв. за всеки започнат бруто тон;
  5. за скутери – в размер 4 лв. за киловат;
  6. за влекачи и тласкачи – в размер 0.17лв. за киловат;
  7. за речни несамоходни плавателни съдове – в размер 0.6 лв.за тон максимална товароносимост.

Чл.43. Данъкът за гражданските въздухоплавателни средства е в размер, както следва:

  1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети – 24 лв. за всеки започнат тон максимално летателно тегло;
  2. за параплан – 15 лв.
  3. за делтаплан – 15 лв.
  4. за мотоделтаплан – 24 лв.
  5. за свободен балон – 36 лв.
  6. за планер –36 лв.

Чл.44. Освобождават се от данък превозните средства по чл.58 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.45. (1) /отм.с Решение № 977/28.12.2018г./

(2) /изм.с Решение № 977/28.12.2018г./ За мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74 kW включително, и съответстващи на екологична категория „Евро 4“ данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на екологични категории, по-високи от „Евро 4“ – с 60 на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 3 от ЗМДТ данък.

(3) /изм.с Решение № 977/28.12.2018г./ За автобусите, товарните автомобили, с технически допустима максимална маса над 3,5 т, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория „Евро 4“, данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5“, „Евро 6“ и „ЕЕV“ – с 50 на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 от ЗМДТ данък.

(4) /нова с Решение № 841/21.12.2013г./ За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, при условие че не се използват за други цели.

(5) /нова с Решение № 977/28.12.2018г./ Когато в регистъра по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство се приема, че превозното средство е без екологична категория.

            Чл. 46. (1) /изм. с Решение №267/03.09.2020г./ Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

Чл.47. /изм. с Решение № 977/28.12.2018г./ Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 от ЗМДТ – в приход на общината по регистрация на превозното средство.

 

Раздел V     

Патентен данък

Чл.48. (1) /изм. с Решение №104/12.03.2020г./   Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси (патентни дейности) се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

  1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
  2. /изм. с Решение №104/12.03.2020г./ лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл.97а и за вътреобщностно придобиване по чл.99 и чл.100, ал.2 от същия закон.

(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал.1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) Лицата по ал.1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл.204, т.2 на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл.49. (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл.48. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, лицето се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) В случаите по ал.1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал.1 и 2.

(4) В случаите по ал.1 и 2 дължимият, съответно внесеният, данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.

(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.

Чл.50. За целите на патентния данък се определят зони, както следва:

І-ва зона – гр.Поморие

ІІ-ра зона – гр.Каблешково, гр.Ахелой

ІІІ-та зона – с.Александрово, с.Бата, с.Белодол, с.Габерово, с.Горица, с.Гълъбец, с.Дъбник, с.Каменар, с.Козичино, с.Косовец, с.Лъка, с.Медово, с.Поморй и с.Страцин

Чл.51. (1) /изм. с Решение №104/12.03.2020г./ Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси.

(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.

(3) /изм. с Решение №104/12.03.2020г../ Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.

(4) /изм. с Решение  №104/12.03.2020г./  Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, през течение на годината се промени обстоятелство във връзка с определяне размера на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(5) /изм. с Решение №104/12.03.2020г./ Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(6) /нова с Решение №104/12.03.2020г./ Лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по т. 3 и 31 от приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, дължат данък само за дейността по т. 3 от приложение № 4.

                  (7) /Нова, с Решение № 698/29.01.2010г./  При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец и продължаване на дейността приобретателят дължи данък от тримесечието, следващо тримесечието на прехвърлянето, а прехвърлителят – включително за тримесечието на прехвърлянето, и за дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4 от Закона за местните данъци и такси

(8) /изм. с Решение №104/12.03.2020г./ Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, се облагат по общия ред на закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл.52. (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:

  1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;
  2. /изм. с Решение №104/12.03.2020г./ физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 – 36 от приложение № 4 към глава втора, раздел VІ от ЗМДТ, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък e с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага;
  3. /изм. с Решение №104/12.03.2020г./ физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 – 15, 18 – 20, 25, 27 – 29 и 31 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;
  4. /изм. с Решение №267/03.09.2020г./ лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.

(2) Независимо от чл.51, ал. 4 данъчното облекчение по ал.1, т.1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.

Чл.53. (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, до 31 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал.1 и в същия срок заплатят пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.

(3) /изм с Решение № 698/29.01.2010г./ Лицата декларират с декларация по ал.1 и всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на прехвърлянето.

(4) Лицата подават данъчна декларация по ал.1 и за възникването на обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2.

Чл.54. (1) Данъчните декларации по чл.53 се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.

(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.

(3) (Нова, с Решение № 698/29.01.2010г./  ) Приема се, че дейността не се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка.

 Чл.55. (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:

  1. за първото тримесечие – до 31 януари;
  2. за второто тримесечие – до 30 април;
  3. за третото тримесечие – до 31 юли;
  4. за четвъртото тримесечие – до 31 октомври.

(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл.53, а когато декларация не е подадена – в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаване на декларацията.

(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл.54, ал.2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника, съответно в Столична община.

Чл.56. ) /отм.с Решение № 24/22.12.2011г./.Лицата по чл.48, aл.1 заплащат патентен данък в размерите посочени в Приложение № 1.

 

Раздел VІ

Туристически данък /нов с Решение № 926/28.01.2011г./

Чл. 57. (1) С туристически данък се облагат нощувките.

(2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.

(3) /изм. с Решение №104/12.03.2020г./  Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.

(4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.

(5) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

Чл. 58. (1) /изм. с Решение № 21/22.12.2015г./  Размерът на дължимия туристически данък за всяка нощувка в местата за настаняване се определя в зависимост  от класа на мястото за настаняване, както следва:

А) Места за настаняване клас „А” и клас „Б” с категория:

1.„една звезда” – на територията на цялата община – 0,30 лв.;

2.„две звезди” – на територията на цялата община – 0,40 лв.;

3.„три звезди” -на територията на цялата община – 0,60 лв.;

Б) Места за настаняване клас „А” с категория:

1.„четири звезди” – на територията на цялата община – 0,90 лв.;

2.„пет звезди” -на територията на цялата община – 1,20 лв.;

3.места за настаняване без категоризация или в процес по категоризиране – 1.50 лв. за територията на цялата община.

(2) /изм. с Решение №104/12.03.2020г./ Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от Единната система за туристическа информация, поддържана от Министерството на туризма, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.

(3) /нова с Решение №104/12.03.2020г./ Министерството на туризма непосредствено след изтичане на календарния месец, както и след изтичане на текущата година, предоставя автоматизирано по електронен път на Министерството на финансите необходимите данни от Единната система за туристическа информация чрез системата за обмен на информация, поддържана в изпълнение на чл. 5а.

(4) /нова с Решение №104/12.03.2020г./ Данните по ал. 3 се предоставят от Министерството на финансите на общините в срок до три дни след получаването им от Министерството на туризма:

1.чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а, и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната община, или

2.чрез предоставен оторизиран достъп на съответната община до получената информация от Единната система за туристическа информация.

(5) /изм. с Решение №104/12.03.2020г./ Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

 

Чл. 59. /изм.с Решение № 21/22.12.2015г./ Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл. 11, ал. 2 от Закона за туризма.

 РАЗДЕЛ VІІ

ДАНЪК ВЪРХУ ТАКСИМЕТРОВ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

/нов с Решение № 278/26.07.2016г./

Чл. 60. (1) Данъчно задължените лица, посочени в този раздел, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.

(2) За всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на случаите по глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси.

(3) Данъчно задължени лица по този раздел са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по Закона за автомобилните превози.

Чл. 61. (1) Годишния размер на данъка върху таксиметров превоз на пътници е 600 лева.

(2) Данъкът върху таксиметров превоз на пътници по ал. 1 се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(3) Когато общинският съвет не е определил размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в срока по ал. 1, данъкът се събира на базата на действащия размер за предходната година.

Чл. 62. (1) Преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози данъчно задължените лица подават данъчна декларация по Чл. 61х., ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.

(2) В декларацията по ал. 1 лицата посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.

(3) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.

(4) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец данъчна декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето в търговския регистър в съответната община.

Чл. 63. Дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници постъпва в приход на Община Поморие ако разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено за нейната територия.

Чл. 64. (1) /изм. с Решение №104/12.03.2020г./ Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула:

ДДТГ= ГДТППхБМ, където

                        12

ДДТГ е дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници по чл. 61;

БМ е броят на календарните месеци от текущата година, съответстващи на срока, за който е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(2) /изм. с Решение №104/12.03.2020г../ Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:

НВДТПП= ПДТППхОМ , където

БМ

НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

ПДТПП – платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;

БМ – броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници;

ОМ – оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Чл. 65. Данъкът по чл. 61 се внася преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

Чл. 66. Възстановяване на надвнесен данък по чл. 64, ал. 2 се извършва по писмено искане на данъчно задължено лице по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Преходни и заключителни разпоредби

  • 1. За 2008 г. размера на местните данъци се определя в срок до 29 февруари 2008 г. В случай че в този срок не е определен размер за местните данъци, за 2008 г. се прилагат минималните размери на данъците, предвидени в закона, а за патентния данък – размерите, които са били в сила за 2007 г.
  • 2. До определяне на размера на местните данъци за 2008 г. от общинския съвет данъкът при придобиване на имущества по чл.33, ал.1 и 2 от Закона за местните данъци и такси и данъкът върху наследствата се определят въз основа на минималните размери за съответните данъци, предвидени в закона.
  • 3. (1) За 2008 г. първата и втората вноска на данъка върху недвижимите имоти, съответно първата вноска на данъка върху превозните средства, се внасят в срок от 31 март до 30 юни.

(2) На предплатилите за цялата година в сроковете по ал. 1 се прави отстъпка от 5 на сто.

  • 4. За 2008 г. лицата, които се облагат с патентен данък, подават декларация по чл.61н, ал.1 от Закона за местните данъци и такси до 30 април 2008 г.
  • 5. (1) За 2008 г. първата и втората вноска на окончателния годишен (патентен) се внасят в срок до 30 април 2008 г.

(2) На предплатилите за цяла година в срока по ал.1 се прави отстъпка от 5 на сто.

  • 6. Изпълнението и контрола по изпълнението на тази наредба се осъществява от кмета на общината и/или определени от него лица.
  • 7. Тази наредба е приета от Общински съвет – Поморие на основание чл.1,ал.2 от Закона за местните данъци и такси на Седмото заседание, проведено на 28.02.2008г., с Решение № 124 от Протокол № 7/28.02.2008г.; изм. с Решение № 413/30.01.2009г. от Протокол № 18/30.01.2009г., изм. с Решение № 698/29.01.2010г. от Протокол № 29/29.01.2010г., изм. Решение № 926/28.01.2011г. от Протокол № 41/28.01.2011г. , изм.с Решение № 24/22.12.2011г. от Протокол № 4/22.12.2011г., изм. с Решение № 841/21.12.2013г. и влиза в сила от 01.01.2014г., изм. с Решение № 21/22.12.2015г., изм. с Решение № 278/26.07.2016г.и влиза в сила от 01.01.2017г., изм. с Решение № 442/31.01.2017г. и влиза в сила от 01.01.2017г.;  изм. с Решение № 977/28.12.2018г. и влиза в сила от 01.01.2019г., с изключение на параграф 3, буква „б” – относно чл.9а, ал.2, който влиза в сила от 01 януари 2020г., изм. с Решение № 1133/09.05.2019г. и влиза в сила от 20.04.2019г., изм. с Решение №1250/21.08.2019г., изм. с Решение №104/12.03.2020г., изм. с Решение №267/03.09.2020г.  
  • 8.За 2020 г. за местата за настаняване до 20 стаи, регистрирани по Закона за туризма, се прилага размерът на патентния данък, определен в границите от 25 до 250 лв. в съответната наредба по чл. 1, ал. 2от Закона за местните данъци и такси за местата за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди.
  • 9.За имущества, придобити безвъзмездно през 2019 г., с изключение на случаите, предвидени в чл. 49, ал. 2 и 4от Закона за местните данъци и такси, за които не е платен данък при придобиването им, данъчно задължените лица подават декларация за облагане с данък при безвъзмездно придобиване на имущества и заплащат данъка в срок до 31 март 2020 г.
  • 10. Наредбата влиза в сила от 01.01.2020г.

Преходни и заключителни разпоредби – Приети с Решение № 413/30.01.2009г. на Общински съвет – Поморие.

  • 1 Размерите на данъците, определени в чл. 15, чл. 28 и чл. 35 от НАРЕДБАТА за определяне размера на местните данъци на територията на община Поморие остават непроменени.
  • 2 (1) За 2009 г. първата вноска на данъка върху недвижимите имоти, се внасят в срок от 1 март до 30 април.

(2) На предплатилите за цялата година в срока по ал. 1 се прави отстъпка от 5 на сто.

Преходни и Заключителни разпоредби  – Приети с Решение № 698/29.01.2010г. на Общински съвет – Поморие

  • 1. За 2010 г. първата вноска на данъка по чл. 28, ал. 1от Закона за местните данъци и такси се внася в срок от 1 март до 30 април. На предплатилите пълния размер на данъка в този срок се прави отстъпка 5 на сто.
  • 2. За притежаваните нежилищни имоти и за нежилищните имоти, върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси в срок до 30 юни 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби  – Приети с Решение № 926/28.01.2011г. на Общински съвет – Поморие

 11. (1) .Общинският съвет определя размерите на туристическия данък за 2011 г. до 31 януари 2011 г.

(2) Размерът на дължимия туристически данък за януари 2011 г. за средствата за подслон и местата за настаняване се определя, както следва:

  1. категория 1 звезда – 0,60 лв. за нощувка;
  2. категория 2 звезди – 0,80 лв. за нощувка;
  3. категория 3 звезди – 1,00 лв. за нощувка;
  4. категория 4 звезди – 1,00 лв. за нощувка;
  5. категория 5 звезди – 1,00 лв. за нощувка.

(3) Декларацията по чл. 57, ал. 5 не се подава за предоставените нощувки през 2010 г.

  • 12. Лицата, предоставящи услугата настаняване в средствата за подслон и местата за настаняване, в срок два месеца от влизането в сила на изменението на ЗМДТ предоставят писмена декларация с информация за броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване пред категоризиращия орган по чл. 52 от Закона за туризма.
  • 13. § 5,  влиза в сила от 1 юли 2011 г.

 

Приложение №1 към чл. 56.

/изм.с Решение № 24/22.12.2011г./

/изм.сРешение № 841/21.12.2013г./

 /изм.с Решение № 21/22.12.2015г./

/изм.сРешение № 977/28.12.2018г./

/изм.сРешение №104/12.03.2020г./ 

 

Видове патентни дейности и годишни размери на данъка

 

1. /изм. с Решение №104/12.03.2020г./  Места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по Закона за туризма – данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта.

 

Патентни дейности
1 и 2 звезди І-ва зона – 60 лв.

ІІ-ра зона – 40 лв.

ІІІ-та зона – 25 лв.

 

2. Заведения за хранене и развлечения—данъкът се определя за място за консумация, включително на открити площи, или за обект, според местонахождението на обекта:

а) ресторанти:
1—2 звезди І-ва зона – 12 лв.

ІІ-ра зона – 10 лв.

ІІІ-та зона – 5 лв

3 звезди І-ва зона –  15 лв.

ІІ-ра зона –  12 лв.

ІІІ-та зона – 8  лв.

б) заведения за бързо обслужване:
1—2 звезди І-ва зона –  8 лв.

ІІ-ра зона –  5 лв.

ІІІ-та зона –  3 лв

 3 звезди І-ва зона –  10 лв.

ІІ-ра зона –  8 лв.

ІІІ-та зона –  5 лв

в) питейни заведения, с изключение на посочените в буква “е”:
1—2 звезди І-ва зона –  6 лв.

ІІ-ра зона –  3 лв.

ІІІ-та зона – 2  лв

3 звезди І-ва зона –  10 лв.

ІІ-ра зона –  8 лв.

ІІІ-та зона –  5 лв

г) кафе-сладкарници
1—2 звезди І-ва зона –  8 лв.

ІІ-ра зона –  6 лв.

ІІІ-та зона –  4 лв.

3 звезди І-ва зона –  12 лв.

ІІ-ра зона –  8 лв.

ІІІ-та зона –   4лв.

д) барове:

—    дневни:

2 звезди І-ва зона –  12 лв.

ІІ-ра зона –  8 лв.

ІІІ-та зона –  4 лв.

 

3 звезди І-ва зона – 29  лв.

ІІ-ра зона –  20 лв.

ІІІ-та зона –  12 лв.

—          нощни:

2 звезди

І-ва зона – 17  лв.

ІІ-ра зона – 14  лв.

ІІІ-та зона –  10 лв

3 звезди І-ва зона –   44лв.

ІІ-ра зона –   36лв.

ІІІ-та зона –   24лв

е) бюфети, каравани и павилиони — за обект: І-ва зона –  300 лв.

ІІ-ра зона – 150  лв.

ІІІ-та зона –  120 лв

3. . /изм.с Решение № 21/22.12.2015г./ Търговия на дребно до 100 кв. м нетна търговска площ на обекта — данъкът се определя за 1 кв. . нетна търговска площ според местонахождението на обекта.

І-ва зона –   15лв.

ІІ-ра зона – 11 лв.

ІІІ-та зона –  5 лв

4. Платени паркинги — данъкът се определя за 1 брой място за паркиране според местонахождението на обекта.

І-ва зона –  80 лв.

ІІ-ра зона –  50 лв.

ІІІ-та зона –   10 лв

5. Дърводелски услуги — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона –  300 лв.

ІІ-ра зона – 200  лв.

ІІІ-та зона –  100 лв

6. Шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона – 300  лв.

ІІ-ра зона – 150  лв.

ІІІ-та зона – 50  лв

 

7. Търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали — данъкът се определя според местонахождението на обекта:

І-ва зона – 1500  лв.

ІІ-ра зона –  840 лв.

ІІІ-та зона –  600 лв

8. Обущарски и шапкарски услуги — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона –  60 лв.

ІІ-ра зона –  50 лв.

ІІІ-та зона –  40 лв

9. Металообработващи услуги—данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона –   450лв.

ІІ-ра зона –  280 лв.

ІІІ-та зона –   120лв

10. Бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги — данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта:

І-ва зона –  350 лв.

ІІ-ра зона –   200лв.

ІІІ-та зона –   100лв

11. Машинописни и/или копирни услуги — данъкът се определя на брой устройство според местонахождението на обекта.

І-ва зона –  340 лв.

ІІ-ра зона –   210лв.

ІІІ-та зона –  180 лв

12. Козметични услуги, поставяне на татуировки — данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта.

І-ва зона –  400 лв.

ІІ-ра зона – 250  лв.

ІІІ-та зона –  160 лв

13. Маникюр, педикюр — данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта.

І-ва зона –  300 лв.

ІІ-ра зона –  90 лв.

ІІІ-та зона –  70 лв

14. Часовникарски услуги — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона –  130 лв.

ІІ-ра зона -80   лв.

ІІІ-та зона –  70 лв

15. Тапицерски услуги — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона –  400 лв.

ІІ-ра зона –  300 лв.

ІІІ-та зона –  280 лв

16. Автомивки; ремонт, регулиране и балансиране на гуми — данъкът се определя според местонахождението на обекта:

І-ва зона –  600 лв.

ІІ-ра зона – 320  лв.

ІІІ-та зона –  230 лв

17. Авторемонтни, автотенекеджийски, автобояджийски и други услуги по техническото обслужване и ремонта на моторни превозни средства — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона –  900 лв.

ІІ-ра зона –  500 лв.

ІІІ-та зона –  400 лв

18. Ремонт на електро- и водопроводни инсталации — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона –  300 лв.

ІІ-ра зона –  200 лв.

ІІІ-та зона –  150 лв

19. Стъкларски услуги — данъкът се определя според местонахождението на обекта:

І-ва зона –  350 лв.

ІІ-ра зона –  200 лв.

ІІІ-та зона –  160 лв

20. Поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, климатици, ремонт на музикални инструменти — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона –  400 лв.

ІІ-ра зона –  260 лв.

ІІІ-та зона –   120лв

21. /отм.с Решение № 977/28.12.2018г./

 

22. Компаньонки и компаньони — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона – 5040  лв.

ІІ-ра зона – 4220  лв.

ІІІ-та зона –  3600 лв

23. Масажистки и масажисти — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона – 1150  лв.

ІІ-ра зона –  790 лв.

ІІІ-та зона –  600 лв

24. Гадатели, екстрасенси и биоенерготерапевти — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона – 4320  лв.

ІІ-ра зона –  3300 лв.

ІІІ-та зона –   2400лв

25. Фотографски услуги — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона –  600 лв.

ІІ-ра зона –  360 лв.

ІІІ-та зона –  240 лв

26. Посреднически услуги при покупко-продажба, замяна и отдаване под наем на недвижими имоти — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона –  2000 лв.

ІІ-ра зона –  1400 лв.

ІІІ-та зона –  1000 лв

27. Санитарни възли, наети под аренда — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона –  350 лв.

ІІ-ра зона –  230 лв.

ІІІ-та зона –  180 лв

28. Ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона –  110 лв.

ІІ-ра зона –  85 лв.

ІІІ-та зона –   60лв

29. Ремонт на чадъри, ремонт и зареждане на запалки, ремонт на велосипеди, коминочистачни услуги — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона – 90  лв.

ІІ-ра зона –  75 лв.

ІІІ-та зона –   60лв

30. Заложни къщи – данъкът се определя в размер на:

І-ва зона –  14400 лв.

ІІ-ра зона –  7900 лв.

ІІІ-та зона –  3600 лв

31. Продажба на вестници, списания, българска и преводна литература — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона – 130  лв.

ІІ-ра зона –  100 лв.

ІІІ-та зона –  70 лв

32. Ремонт на компютри, компютърна и друга електронна офис техника (копирни апарати, факс апарати, принтери и други) — данъкът се определя според местонахождението на обекта.

І-ва зона –  700 лв.

ІІ-ра зона –   400лв.

ІІІ-та зона –  260 лв

 

33. Игри с развлекателен или спортен характер — данъкът се определя за брой съоръжения според местонахождението на обекта, както следва:

а) За развлекателни игрални автомати и други игри, функциониращи с монета или жетон, размера на данъка за брой съоръжение е :

І-ва зона –  175 лв.

ІІ-ра зона –  135 лв.

ІІІ-та зона –  120 лв

б) За минифутбол, тенис на маса, хвърляне на стрели, пейнтбол и спийдбол, минибаскетбол, бридж, табла, размера на данъка за брой съоръжение е :

І-ва зона –  20 лв.

ІІ-ра зона –  12 лв.

ІІІ-та зона –  10 лв

в) За зали за боулинг и кегелбан —за игрален коридор, и билярд – за маса:

І-ва зона –  85 лв.

ІІ-ра зона –  66 лв.

ІІІ-та зона –  48 лв

34. Фитнес центрове и спортни зали — данъкът се определя според местонахождението на обекта за кв.м..

І-ва зона –  3 лв.

ІІ-ра зона –  2,40 лв.

ІІІ-та зона –   1,80лв

и за един фитнес уред

І-ва зона –   650лв.

ІІ-ра зона –  530 лв.

ІІІ-та зона – 360  лв

35. Химическо чистене, пране и гладене — данъкът се определя на брой съоръжения според местонахождението на обекта:

І-ва зона –  290 лв.

ІІ-ра зона –  225 лв.

ІІІ-та зона –  160 лв

36. Мелничарски услуги:
а) За мелници за брашно —. данъкът се определя в размер на 22 лв. на линеен сантиметър от дължината на млевната линия.

 

б) За мелници за фураж стационарни — данъкът се определя в размер на 720лв.

 

37. Услуги с атрактивен характер:
а) корабчета 900лв. на брой

 

б) лодки 540лв. на брой

 

в) яхти 1080 лв. на брой

 

г) джетове 1080лв. на брой

 

д) влакчета 40 лв. на място

 

е) файтони 90 лв. на място

 

ж) водни ски, водни планери и сърфове, водни колела, включително надуваеми, водни увеселения 180 лв. на брой оборудване

 

з) зимни ски (включително ски-екипировка), зимни кънки, сноубордове, шейни 180лв. на брой оборудване

 

и) въртележки, виенски колела, блъскащи се колички, велосипеди и рикши 180лв. на място

 

к) детски колички и моторчета 180лв. на брой

 

л) стрелбища 360лв. на брой стрелбище

 

38. Обучение на водачи на моторни превозни средства — данъкът се определя за брой моторно превозно средство в следните размери:
а) мотопеди, мотоциклети 450 лв.

 

б) други МПС 900 лв.

 

39. Услуги “Пътна помощ” на пътни превозни средства — данъкът се определя в размер на 2500лв. за брой моторно превозно средство.

 

40. Услуги със земеделска и горска техника—данъкът се определя за брой техника, както следва:
а) комбайн — 400лв.
б) трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни       и самодвижещи се машини — 200 лв.
в) прикачни, навесни и стационарни машини — 20 лв.

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – ПОМОРИЕ

 

 

За изтегляне:

Име на документа Размер на документа Изтегляния
pdf Наредба №8 изм. 09.2020 459 KB 3

Свързани статии